(Посветено)
От снимка овехтяла, поизтъркана -
усмихваш се, прегърнала бреза.
Колко пъти те целувах, галих с пръсти...
Вкусвала си не една сълза.
Тъничко длето сега забивам
в дъсчицата от липово дърво;
мекотата, белотата му – отиват ти.
Творя лика ти, моя паметна любов!
Заглаждам с шкурката. Полирам...Засияваш
с онази тиха, само твоя светлинка.
Кичур палав, пак над веждата оставих, ...