29.08.2018 г., 19:12 ч.

Секновение 

  Поезия
5.0 / 5
1387 3 3
Лято впрегна старата каручка,
покри товара с накъсано чергило,
изтъкано от просъхнали конци,
провиснали над прашните пътеки,
гледжосани глинести ресни.
Самодивите разтърсват нафталосани юргани,
Самовили подпълват зимния дюшек,
змейове и другите пълзящи калпазани,
прибират се в леговищните дълбини.
Нощ догонва Ден, по братски изравнени,
пресичат топлините на течащите води.
Ден умалява, уморен и омърлушен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Предложения
  • Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
  • Аз знам, че няма да съм твоя, живеем във различни светове. Но всяка нощ напускам своя, да бъда с теб...
  • Не приличат на вино и хляб изтънелите мои надежди, тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак, дето п...

Още произведения »