СЕЛФИ С ВАЛЕРИ СТАНКОВ
... понеже старостта опроверга надеждите ми за красива вечност,
понякога се смъквам на брега – човече под Съзвездието Млечно,
милувам с поглед морските вълни – и тихите светулчици на фара,
и чакам най-красивите си дни да ми стовари Бог на Морска гара,
и сигурно съм адски смешен мъж със своите илюзии? – че утре
ще ви погаля – снопче сух камъш, във windows-а на вашите компютри,
ще зъзна пред безмълвното море, което някой ден ще ме погълне,
и Господ Бог не ще да ме съзре от Рая, вдън далечните си хълми.
И аз ли ще изчезна от света? – политнала в Безкраите светулка? –
Валери Станков! – бездна самота, в която фарът цял живот трептулка.