В туй забравено планинско село,
необходено почти от век,
непознало скоро песен
и не срещнало през път човек.
В туй село, обрасло от трънаци,
обгърнато от паяжини и мъх,
дето кланят се прогнилите чардаци
и хълца скришом плачещия връх.
И планината впила свойте сълзи
в потоци и реки пенливи...
О, там в туй село шепти,
дори и камъкът със думи живи. ...