Селска градина
Като Адам молитвено на нивата се кланя
пред своя бог, осъдил го на земни мъки.
В пръстта при корените се завръща тати
и сее семената на труда и ориста си.
Това е късна обич, макар че с нея е заченат и покръстен,
тя влагата от кладенеца носи в кръвна плазма,
а пъпната му връв се е втвърдила в стръкове,
с които всяка пролет се побратимява.
Смоковници във чернозема, извезан като чергите на баба,
няма. Съхнат. Не му е писано на Юда да се върне.
Там тялото на господа Давидов е възкръснало ...