rudin (Иван Христов)
858 1444
16.03.2013 г., 21:58 ч.  

Селската къща 

  Поезия » Друга
672 0 6

СЕЛСКАТА  КЪЩА

 

                   А беше красавица – с опнат чардак

                   и Господ от пътя му връща...

                                                            Ники Комедвенска

 

Аз помня тъй селската къща,

в очите ми тя не изстива:

как дядо ми в нея се връща

прегърбен, от орната нива.

 

А тя, засияла и топла,

стопанинът свойски посреща.

Огнището баба ми чопли

с главнята, до къкреща леща.

 

Как сутрин зората ни буди

на масата с топлата каша;

планинското звъннало чудо

с овцете ни, тръгнали в паша.

 

На двора вън – кръглото гумно.

Там стожерът, тъжно и нямо,

очаква вършитбата шумна,

куп снопи, въже намотано.

 

Как ходът за миг се обръща

под стъпки на волски копита!...

Бръшлян днес е плъзнал из къщи,

търкулната -  детската пита.

 

А моята цветна неделя

насам, щом колата завие,

килим от треви ще постеле

и цъфнало клонче ще свие.

 

В широкият свят ли поемам

на селото идвам в полите.           

В прозорците светло ме гледат

на баба и дядо очите...

 

 

 

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??