Семе от добро
Искаш ли да видиш през моите очи
колко малко има по света семе от добро
и колко много сълзи,
и боли, боли... във всяко мое ядро!?
Искаш ли да видиш как, докато венчелистчетата падат,
денят се прощава с вечерта,
цветята умират, бавно се разпадат,
тъжно и красиво като една мечта?
Остава семето незряло, също пъпки
да стои, когато узрее, вятърът ще го посее
в черната земя, то там ще кълни!