Привечер... дъждът вали... порой,
боли те нещо, гневно стискаш зъби,
а аз мълча от обвинения безброй,
не може да почине съвестта ми.
Студено е... самотен си... тъга
прелива и пълни твойте очи,
тъй дълго живях в самота,
нощта ни преплита двете съдби.
Светкавици... безброй звезди... небе,
сърцето - в поредния си шок
и сякаш не кръв във вените тече,
а безпощаден и убийствен ток. ...