Септември е
 

Септември отпява по акорда на лятото
и лъчите му лягат по пладнешка дрямка,
в унес на цвят от есенно златното - 
всеки ден отрязва от лятната сянка!

И нали е сезон да приемем промяната
на мелодичния есенен дъжд,
Всяка утрин топим мелодрамата -
Животът е тих и погледа съвсем не е същ!

В дървета усещаме вековния дух - 
на живота красиво дихание,
в реката поспираме за кратка разтуха
и търсим себеизраз и упование!

Оня есенен дъжд в кротко посипване
да извие в небето цветна дъга,
Септември е преход, осъзнато пречистване
и носим жива в нас любовта!