Тиха, тиха, предутринна ранната есен е вън,
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.

Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал,
тръпни пръсти протяга към жиците вятър с надежда,
да събуди в сърцата на птиците някаква жал,
да се върнат... Септември съвсем като лято изглежда.

Моят стих ще е жерав танцуващ в предутринен час,
есента ще рисува потайни и шарени руни.
Ще е топъл септември – щастлив ще е колкото нас...
Тази късна любов... Лято циганско е помежду ни.