16.12.2007 г., 20:22 ч.

Сетен дъх 

  Поезия » Философска
1506 0 6

Сетен дъх

 

 

Живях напразно цяла вечност,

но ето сетният ми миг дойде

и на безсилно рамо пак глава положил,

жадувам аз "красивата кралица"

във своето подземно царство да ме заведе!

 

Живях напразно всички тези дни

и шепнех тихо ден след ден,

със думи тъжни и неумолими -

защо съм аз на този свят роден!

 

Любовни мъки и терзания безчет

изпитвах аз през всички тези дни,

но ето края идва миг по миг

и аз написвам последния си стих.

 

Не знам дали прочетена съм книга аз,

или е писано душата ми в изгнание да тлей,

но знам, надявам се и вярвам,

че някой ден за мене слънце ще изгрей!!!

 

 

 

© Виктор Минков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави за прекрасния стих Вики.Страшно трогателен.Но помни,че твоето слънце е до теб и винаги ще те обича.
  • Ехх защо не каза,че и ти пишеш и то толкова красиво!Няма напразно изминали дни.Всеки миг е капка щастие,която си е струвала да отпиеш!
  • Я горе главата!Имаш мен,какво повече искаш?Обичам те мило мое и се надявам за напред да има по-малко тъга и меланхолия в стиховете ти {P}
  • БРАВО, ВЯРВАЙ!!!!
    ПОЗДРАВИ!!!
  • Добре дошъл и да знаеш само как ти завиждам,че не съм на 16...Горе главата...тук в сайта ще намериш приятели и няма да си на това мнение...
  • Добре дошъл!За всички изгрява Слънце!Само вярвай!
Предложения
: ??:??