Сезони
Вали. Не спира вече трети ден.
Мъглата е притиснала земята.
Вали навън. Вали и вътре в мен.
Тъгата е заключила душата.
Прегърнала е всичко есента.
Със клоните прощават се листата.
Вятър в оголялата гора
ридае, тъжно стене в самотата.
Облаците сиви, натежали
по небето бавно се разстилат.
Капки дъжд във себе си събрали
върху мократа земя изливат.
А студът нахлува на талази
и поема във във прегръдка хладна
всичко живо. Упорито лази
по земята за слънцето жадна.
Вън вали. Във шарени одежди
вече есента се преоблича.
Слънцето сърдито и под вежди
над облаците тайничко наднича.
То иска да докосне със лъчите
ако намери някъде пролука
дъжда, да го прогони със мъглите.
Но на вратата зима вече чука.
След зимата отново ще е пролет,
ще дойде със тревите и цветята
и птиците, поели в своя полет
отново ще се вдигнат в небесата!
За кой ли път животът се възражда,
ще заухае младата трева!
Всеки път след зимата се ражда
отново и отново пролетта!
09.02.2021 г.
© Георги Иванов Всички права запазени