29.10.2012 г., 12:21 ч.

Сезони 

  Поезия » Пейзажна
1506 0 19
Посях надежди, а пожънах страх,
че вече няма кой да ме обича,
и кротката вина, че оцелях
без дом, поне донякъде приличен
и без небе, в което да летя,
разперила кенарени ръкави.
Надеждици посях във пролетта,
но тя... отмина. Просто ме забрави!
Довтаса есен, вирнала куйрук,
беляза ми косите с бели нишки,
а аз самотно стисках във юмрук
две мидички и стара детска книжка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??