бармах (Леонид Стоянов)
103 724
17.07.2011 г., 23:49 ч.

Сезони 

  Поезия » Любовна
985 1 5

Нека бъда твойта пролет!

Твоят цвят, ухание, небе.

Утринна омара или полет

на хвърчило във ръцете на дете.

 

Или твое лято нека бъда!

Лицето ти да галя сякаш морски бриз.

Да ме чакаш като неизпълнена присъда.

Решение да съм на всеки твой каприз.

 

Какво, ако съм твойта есен?

Превърнала Земята в тъжен град.

Тази баладична и самотна песен,

закъснял, но златен листопад...

 

А ти ще бъдеш мойта зима!

Бяла и студена покрай мен.

Лесно, сладоледено-стопима

и различна - всеки ден!

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??