rudin (Иван Христов)
858 1444
14.12.2009 г., 0:43 ч.

Сезони 

  Поезия » Друга
474 0 4

 

 

СЕЗОНИ

 

Есента все по-често е в глуха отбрана

срещу зимните набези - флангови, в тил,

а фронтално се вихрят снежинки, подбрани

от елитните части в познатия стил.

 

Цяла нощ атакуваха с яростен вятър,

обезлистени клони танцуваха степ

на откритата сцена в игра на театър

от сезонни пиеси без мен и без теб.

 

Всичко свърши... Пробуждам се бавно и тихо.

Бяло братство покрило е воплите вън.

А душата ми зима студена притиска,

отлетял е в безкрая блаженият сън,

 

като онзи спектакъл, любима, изискан,

с режисьора, венчал ни в семейната чест.

А от юноша вярвах - болезнено искрен -

в любовта, че е гълъб, летящ с блага вест.

 

И съм вярвал в сезоните толкова дълго,

че спокойно навлизаме в късния ден,

но били сме, любима, все бременни в дългове

под покрова над нас, белоснежно смутен.

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??