10.01.2010 г., 12:44 ч.

Сезони 

  Поезия » Пейзажна
591 0 0

    Сезони
Топи се снегът,
няма го ледът

и иде пролет

на небето птици в полет.

 

А когато слънцето изгрее
и с лъчите си нежно ме залее,
ще се потопя в морето... синьо,безкрайно
и ще се гмуркам дълбоко към нещо потайно.

 

Лятото се отдръпва
и идва есента,
листата потръпват
и започва песента.

 

Зимата копнея само навън да изляза
и от студа нежни тръпки да ме полазят.
Да се хвърля в преспите сняг
и да забравя за студа - моя враг.

© Ивчето Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??