Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
31.03.2022 г., 10:39 ч.

Сезонно 

  Поезия » Философска
272 2 3

Всяка зима, пролет, есен, лято, в не един сезон,
моят ум в мечти унесен търси някакъв резон.
И върти се незменно свят – виенско колело,
в мен момичето – спасено – от било и небило,
свят съгражда за душата, пише, пише и греши,
но с магията позната хиляди сърца теши.
То такова си остана – остаря и побеля.
С реч превързва всяка рана – кърпи дрипави крила.
и през тръни зли и драки то върви, и през нощта,
да потъне миг не чака – пише за добри неща.
Всяко слово име има и в душите пак цъфти,
пролет, лято, есен, зима... Колелото се върти...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??