Шах-мат
Живея по средата на затвора,
скован от минало, злини и грешки.
Забравих да мечтая и говоря,
защото ме пожертва като пешка.
А трябваше сега да съм царица,
ако не беше предизвикан офицера,
и друго трябваше - да те обичам
преди смъртта, ако те бях намерил.
Изгарям с гордост в тази тъпа битка -
за мен е чест, изпълнена с достойнство,
във името на моята кралица
и цялото проклето кралско войнство.
Оголва се дъската от абсурди,
премерено ме стрелят - гръм и падам,
аз повече не мога да изгубя
и е безсмислено в играта да оставам.
Но в оня миг, когато оцелееш
пленена от съдбата си човешка,
спомни си че те исках и живеех,
и можех да съм проходната пешка...
И. Цанов
Аз нямам нужда от проходни пешки.
И не за друго... Не играя шах.
Не го обичам. Правя много грешки,
които бързо ме поставят в мат.
Ходовете му сложни не разбирам.
Прогнозни... не желая да редя -
кога царицата ще абдикира
заплашена от някой без вина?
Наперено се пъчи офицерът,
шпагата размахал във ръка.
Конете геобразно галопират,
пред дулото на топа... на врага.
И в таз игра, в която правилата
налагат шанс за "сигурен" успех.
Къде са тук на пешката правата?
Къде остава глупавата чест?
Шахматната дъска скован затвор е,
във който се поставяме сами.
Там фигури сме, дървени актьори,
пленили любовта си... без войни.
Т. Мезева
© Таня Мезева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
/И в таз ,игра правилата
налагат шанс за сигурен успех.
Къде са тук на пешката правата?
Къде остава глупавата чест?
Аз винаги това се питам ?Къде са нашите права?Къде оставихме душата?Защо играем само ние с ненаписаните правила!Много трогателен стих.Докосна ме силно.Поздрави!!! -
Много хубаво!
-
"Шахматната дъска скован затвор е,
във който се поставяме сами.
Там фигури сме, дървени актьори,
пленили любовта си... без войни."
Много ми хареса тази строфа!
Поздрави, Таня! -
Хайде и аз да кажа
:
Играем шах - на четири ръце.
Любов без страст и място за измама.
Царицата, избрала своя офицер -
крои надежди да останат двама…
Рокада след рокада - далеч от всеки мат.
По пианото на чувствата върви пътечката на коня.
Черно – бяло, бяло – черно, завладяваща игра,
диез несъвършен, под ласките мажорни на короната.
Той, шахматът, може да е всякакъв - любовен, измамен, вероломен, трагичен...
Такива ми ти работи... -
Абе, хора, не разбирам от шах-мат!
Но уважавам добрите шахматисти! -
Понякога са необходими гамбити!
Поздравления!
-
Браво, Таня, много добре написано, хареса ми метафората...
В живота и любовта не са нужни игрички... защото иначе просто престават да бъдат истински и реално живяни...
Поздравления за поредния красив спектакъл!
((( )))
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
важното е да се справяте на житейската дъска!!!
поздравления!