26.05.2015 г., 21:40 ч.

Шарен акварел 

  Поезия » Пейзажна
316 0 5

Синьото небе е в пролетта на дните.

Дните в пролетта са синьото небе.

Зимните полета са във планините.

С шепи топлината слънцето гребе.

 

Есените лягат долу край реката.

МОстове се гушат в цветната дъга.

Вечер зеленчука грее във лехата,

а в река бълбука есенна тъга.

 

Лятото се вихри в пътищата прашни.

Жънато стърнище в пламъци гори.

Жегите, комай от огъня по-страшни,

почват вече и от ранните зори.

 

Колко мило с простичко око се вижда

как сезоните се сбират във едно.

Даже знам, че Господ горе ни завижда

и за мириса от прясното сено.

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Младене,Ели, Василке и Стойна! Трогнат съм от Вашето внимание!Поздрави от мен и Ви желая хубав ден!
  • Ведро и разтоварващо.Много красиво и богато на образи както всичките ти творби, Никола!
    Поздравление и приятен ден!
  • С Младен! Как ухае прясното сено! Хубави спомени предизвиква! Харесах!
  • Жизнерадостно и зареждащо...
    Поздравления!
  • "Колко мило с простичко око се вижда
    как сезоните се сбират във едно.
    Даже знам, че Господ горе ни завижда
    и за мириса от прясното сено."

    Точни редове. Находчив финал!

    Поздрав, Никола!
Предложения
: ??:??