19.03.2014 г., 16:14 ч.

Шарен дим 

  Поезия » Друга
886 1 3

 

 

Боли от думите. Боли от грешките.

Безмълвно хлопват се затворени врати.

Сред студ, в безумие вината реши се.

Стои насреща ми – не може да прости.

 

Миг отчаяние и куп отблясъци.

В дебела плитка омотават вечността.

Отеква злият спомен  на отшелник сив,

От залеза на отминаващ страх.

 

Плетат измислици. После повтарят ги.

Доверието удря пак глава в стена.

Морето прекроява млечни заливи.

Домът е шарен дим, отнесен от вълна.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Доверието удря пак глава в стена."
  • И аз, и аз... Много е добро това!
  • "Плетат измислици. После повтарят ги.
    Доверието удря пак глава в стена."

    Такава красива и цветна тъга.
    И сивото на покрива и` свети.
    Мълчанието кърши гъвкава снага
    и като песен нижат се куплетите...

    Аплодисменти!Определено ще те чета.
Предложения
: ??:??