Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
9.11.2010 г., 20:55 ч.

Шарен ветре 

  Поезия » Друга
527 0 8

Усещаш ли как вия, шарен ветре?

Как стонове душата ми тъче

и болката, поникнала отвътре,

на улеи в очите ми тече.

Дори не се научих да ги крия

от чужди погледи над мен,

когато в самотата си вилнея,

не виждам нощ ли е, или е ден.

Косите ми развяваш, пъстроцветнико.

Докосваш с ласки бузите ми, нежно.

И да празнуваш искаш, палавнико,

но във душата ми е много тъжно.

Какво да ми разкажеш имаш още,

нали си казахме със тебе всичко.

От думите остана ми парченце

в зениците и не довиждам слънце.

За мене, знам... любим сега не жали,

но мама може би нарежда

най-кротки и гальовни песни,

с които към съня си ме отвежда.

И с теб да се сбогувам искам, ветре,

да не вилнея, даже и насън,

а ти ми шепнеш, че отново утре

ще си по клепките ми в чуден звън.

Че пак ще се усмихна сутрин рано.

Премила в своите очи нощта с звезди.

Не зная... а ти тъничко подсвиркна,

да изсушиш пороите в очите ми.

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, че хубаво! Поздравления за този чувствен стих!
  • Благодаря ви!
    Вятърът - моят живот остава в мен!
    Днес няма да плача!
  • "От думите остана ми парченце

    в зениците и не довиждам слънце."

    Изтъкала си пъстър килим на основа от вятър
    и едничко сърце е заплетено там.
    С всеки порив на обич се люлее пламтящо.
    И със всяка раздяла разплаква дъжда...

  • ееее браво
  • От думите остана ми парченце

    в зениците и не довиждам слънце
    Хареса ми!!!
  • Докосна ме!
    Поздрав, Джейни!
  • Харесва ми този стих!
  • Не се сбогувай с вятъра. Може би има още какво да ти каже.
    Вятъра отвява но и довява-
    шепот или крясък на желани думи
    Хубав стих, Джейни!
Предложения
: ??:??