24.06.2023 г., 20:42 ч.

Шарена небивалица 

  Поезия
5.0 / 10
703 4 24
Денят, току изгрял, ми смигна
над клоните на зрялата череша.
Слънчев лъч по бузките ме милна
и се търкулна по цветната пътека.
Поведе ме сред бели маргарити,
и сред зелен оазис с горски мъх.
Там полски цвят и цъфнали тревици
разпръскват цветен, ароматен дъх.
Бях шарено захласната, когато
денят ми сви нататък, към морето.
Цамбурнах в пясъка - същинско злато!
Защо пък всички го наричат „Черно“? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Шарен ден »

10 място

Предложения
  • Сънуваш призрака на пролетта сред голите дървета на декември... едно кокиче - знак на близостта на д...
  • Аз съм само река – отразила света огледално, водна нимфа душата ми – болка по пътя влече. Щом звезди...
  • Как искам да съм благ мехлем, да излекувам всички рани и детелина - за кадем, под камък злото да ост...

Още произведения »