Ти беше човек, имаше душа,
а сега си впримчен,
на чужда воля си ръка
и, мили, станал си безличен!
Шефът каза… шефът иска…
Ти си нула… никой… дупка…
Козируваш, а всичко в теб „писка”.
Ти ли? Ти си… На кого му пука?
Впримчен си, хомота се затяга
ще се обесиш, нямаш дъх.
Ще те погуби гибелната тяга.
Подчинен си. Израстък! Нисък мъх! ...