20.11.2014 г., 11:50 ч.

Шегите на съдбата са немирници (акростих) 

  Поезия » Друга
540 0 1
По изгрев се събудих от студа,
Ръцете ми трепереха от болка,
Едно съмнение в душата ми се свря
Самотно... и потъна на дълбоко. От
Тишината в стаята ми се доплака,
Отрониха ми се сълзите (без да питат),
Ръцете заопипваха във мрака, но
И следа от тебе нямаше. Извиках.
Сърцето ми се сви на малко зрънце.
Е, сбъднаха се страховете ми от вчера,
Че с първите лъчи на утринното слънце
Единствен спомена за тебе ще намеря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Предложения
: ??:??