Крача, по старата столица
и стигам до тесните улици.
Казват, там е хвърлен моя пъп.
Но аз се помня там,
където Машалов е роден.
А не, където Калоян е царувал
или Шишман трона наследил.
И пак, стигам до тесните улици
на вече остарелия Търновград
и хвърлям жито на гълъбите.
Те се хранят – прекрасни животни.
Те са нахранени, а моята душа – сита!