21.02.2025 г., 20:51 ч.

Шепа пирони 

  Поезия
68 3 3
На Дунав край водите кротки – чернозем.
Каруци с тикви, грозде – за гореща кръв.
Един закоравял от мерзости серсем –
за своя остър нож уших дебел калъф.
Еднакво бяха утрините непробудни –
живота кратък с пълни шепи се гребе.
Прегръщах вирове, върби и блудници,
но времето не е това, което бе.
От жега сляп, от скрежни думи – ням,
на троскота до корена корав смален,
една невидима сълза изплаках сам
и стана бездна юлското небе над мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??