yotovava (Валентина Йотова)
2644 22373
20.11.2018 г., 16:57 ч.

Шепот за молитва 

  Поезия » Философска
634 5 9

ШЕПОТ ЗА МОЛИТВА

 

Човекът, който мълчаливо
във чашата си се е втренчил,
не зная накъде отива
и колко стигал е далече.

 

Какви ли тръни са го драли,
какво е губил безвъзвратно,
роднина, син или приятел
в Галактиката е изпратил.

 

Не мога в чуждите обувки
аз никога така да вляза –
събрала кал и криви букви,
и с поглед, пълен със омраза.

 

Човекът, който е пред мене,
стърчи – и целият е в рани,
но крие ги, не ги споделя –
не ги развява като знаме.

 

Когато някому говоря,
това е шепот за молитва.
Светът е пренаселен с хора –
и ни един от тях не литва.

 

В.Й. 20 ноември 2018, София

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Доче, Влади, Иржи, Мария - Бог с вами!
  • Много стойностно послание. Бисерен къс поезия. Благодаря ти!
  • Ей,такива стихове обичам,чета ги с удоволствие,Валя!Разказваш,сякаш рисуваш,и поантата- в последния ред!Станали сме тъжни,мълчаливи,неконтактни,сами се борим...Та и крила няма да ни поникнат!
  • Чух те...
  • Благодаря ви, приятели, винаги трябва да помним, че вещата не са точно такива, каквито отвън изглеждат.
  • Харесвам мислите ти, Валя, споделям написаното! Ти летиш, не ти трябват обувки! Продължавай напред и нагоре, успех!
  • А може би това е последният стих преди големия полет.
    Поздрав!
  • Тъжно! Ни един не литва! Може би, ако си влизахме в разкривените, кални обувки, щяхме да можем и да летим. Поздрав за хубавата творба!
  • Ех, Вале...
Предложения
: ??:??