Смея ли да ти кажа
как всяка нощ шептя името ти,
как говоря на цветята за теб
и че всеки ден
е безкрайно дълъг,
когато те няма.
Смея ли да ти кажа
как разказвам
на морето приказки
за неизживяната ни любов
и как в ума си нощем
рисувам картини
с пръсти нежно
по гърба ти.
Смея ли да ти кажа
как звездите тихо питам
дали те виждат,
дали те пазят
в безкрайната си светлина.
Как във вятъра
промъквам своя шепот
и се моля
да те докосне,
за да ти напомни
за мен.
Смея ли да ти кажа,
че всеки залез
е писмо до теб,
в което пише
колко ми липсваш
и как те чакам в изгрева
на утрото,
за да споделим една мечта.
© Stela Ivanova Всички права запазени