Шепотът на съвеста

9.12.2015 г., 7:55 ч.

Поезия » Любовна

557 0 3

Шепотът на съвестта

В мъглявините на моето съзнание

мисли спомени събуждат

политат с тях назад във времето

където чувства и любов се лутат

Отдавна ме напуснаха ранени

не ги опазих, нито задържах

вървях по пътища опасни, забранени

Душата си заложих и всичко пропилях

Загубих всичко, времето изтича

безчувствен, безразличен, мрака чакам аз

неволите житейски Съдбата ми съблича

последна песъчинка в отминал час

декември 2015

Варна

Гавраил

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2015-12-11T16:36:06+02:00

Благодаря на всички!Всеки един от вас беше едно откровение за мен.Желая ви спокойни празнични дни.
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2015-12-10T01:59:50+02:00

Това стихотворение ми напомня за филма"Осъдени души", който ми е любим...
"Какво ще правиш в тази разпъната на кръст Испания?
Ще чакам страшният съд."
Удивителна творба!!!
Но "неведоми са пътищата Божии",...и може би не сега и за дълго време, но след страшният съд не се знае какво ни очаква-може би надежда, може би любов ,може би нещо което сме загубили преди...
dimko63 (Димитър Павлов)

2015-12-09T14:44:15+02:00

Брей! Това му викам аз поет