neleta (Нели Илиева)
79 305
30.10.2007 г., 20:57 ч.

Шест щриха в един миг Живот 

  Поезия » Друга
1446 0 11

Паважът, мокър, блести

от падналата днес тъга.

В погледа, закачливо, искри

нежен лъч лумнала нега.

 

                                Огън тлее в старо огнище -

                                раздухван от надежда и печал.

                                Сърцето - обрулено стърнище -

                                отронва поредна капка жал.

 

Душа - с объркани пътища -

зъзне в самотния ден.

Вятър, есенно-пронизващ,

танцува, на вихри от лед в плен.

 

                                 Миражно слънце наднича

                                  в поглед тъмен - без смях.

                                  Далечна ласка предрича -

                                  и надежда дава... и... страх...

 

Недопито вино, в чаша, чака

да затопли устни студени.

Непромълвена дума, в мрака,

запали жарки вселени...

 

                                     В родилен гърч се ражда ДЕН.

                                     Прозореца има ли кой да отвори?

                                     Може би е точно за мен -

                                    дано ми раните затвори...

 

© Нели Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??