Редя и пренареждам…
Оживяват вещите в ръцете ми.
Мислите ми тънка прежда,
редят се в спомени изплетени.
Заключил скринът свойта тайна,
пред мен отваря мамеща врата.
Грейват там, шевиците на мама,
събрали слънчевата светлина.
Усещам топлите ръце, добри,
макар отрудени, бродирали с умение.
Червеното в шевицата гори,
живеят цветовете в тихото безвремие. ...