Изгоряха ръцете на спомена
и протегна се новият ден.
Само малка надежда отронена претърколи природния плен.
Поклони се на изгрева утрото,
то въздъхна блажено на глас.
И възкръсна за погледи чудото,
покорило зеници в захлас.
Разгоря се пожарът на времето,
отразило вековната шир,
а ръцете прихванаха стремето,
за да пазят житейския мир.
Разтуптя се сърцето на залеза ...