Шивачка

27.04.2011 г., 18:25 ч.

Поезия » Друга

850 0 0

Отрязах всичко твое -

заших си кръпки,

некадърни, на тигел,

за да не можеш

да разнищваш с бод умел.

Но дори така

аз мога да се топля сама -

от блясъка на росната трева,

от плисъка на морската вълна,

от жуженето на някоя пчела.

О, аз мога

да зашия свойта самота,

да обримча безмерната тъга,

да си скроя безметежна празнота

и да я изгладя с красота.

Малко ми е нужно -

само свобода!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.