Все заети с нещо наше,
дните ни въртят се в кръг,
а кръгът е много страшен
без опората на твоя гръб.
Всеки, в своята посока,
кошница оплита. Сбира плод.
Хубавото винаги е нависоко.
Как не се наведе клончето живот!
Както някога, да се затича
с пообелените детски колене
и поне с една беля да се закичи
шлагерът на ежедневното ни “НЕ…” ...