Регина (Радост Даскалова)
374 1425
24.02.2009 г., 17:18 ч.  

Шлифер от ненужност 

  Поезия » Друга
1001 0 16

Присвита в шлифера на своята ненужност,

следя, с очи, циклопите на светофара.

(Зеленото око ме гледа като чужда.)

Стоя пред тях - една нелепа, малка гара.

 

Стоя. Мълча. Вали. И трафикът от време,

се точи, безразличен, зверски монотонно.

(За мен и моя шлифер - винаги "червено".)

Минути като дни и седмици като сезони.

 

Нетърпеливите ми вече, мокри крачки,

наум, минават пешеходната пътека,

ослушват се за остър говор на спирачки,

с молбата простичка: "Зелено! Моля! Нека!"

 

А времето фучи край мене неотстъпно,

разплисква погледа ми и неспирно бяга.

Подгизвам на парчета в локвите по пътя,

надеждата ми - като бито куче ляга.

 

Вали... и мокрият ми шлифер натежава.

Ненужност - другото лице на самотата.

Аз не преминах, но животът продължава

отсам зеленото, че даже и оттатък.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??