Ще стана шофьор на такси –
и всички вражди ще забравя.
Тогава светът ще блести...
Кажи ми какво да направя?
Ще хвана пътеки добри
и рано оттук ще си ида.
Пиано ли чувам в зори?
Нима не боли от обида?
В червения шепот: сами –
далечните близки в живота.
Когато душата кърви –
пианото плаче. Хомот е.
Ще стана ловец на звезди,
а ти си отивай оттатък...
Заспѝ и за мен не мислѝ.
Животът е толкова кратък!
© Димитър Драганов Всички права запазени