Шшшшт!
Успя ли да ми нарисуваш облак със надежда,
излъга ли ме да потъна в пухкавото одеяло пак?
Дали си мислиш, че ще те наглеждам,
когато свиеш се в небето, като розов мак?
И пак ще се развяваш, като семената черни,
посипали земята с пълни шепи огнен вик...
Ще искаш всичко, дето имаш - пак ще си скъперник
и ще се ползваш със парцалите на някой дрипав трик...
Доволен ли си, че откъсваш посевите млади
и после с тях измамно палиш печката си стара?
Използваш за примамка старовремешни балади -
накрая за пореден път си сменяш аватара...
Но с мен не си познал, човече!
Не и този път!
Имунизирана съм против тебе вече:
господар си на глупците - не и на света!
© Симона Гълъбова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да вярно, аз забравих... Ти винаги само гледаш ( виждането едва ли е познато на твоята обаятелна, адекватна персона...)
Ти-и-и да не ми завиждаш за бонбончето?! :pP -
рядко гледам кой е авторът и на колко години е
ако трябваше да има значение - щяха да са сортирани
отварям - чета... казвам си.
мама белка даде ли ти бонбонче? -
Хубаво е стихчето ти, Мони!
Поздравления от мен! -
Белла, ше Й го счупя!
Идеми, айде въздържай се да посещаваш моите "стихотворения" щом не са ти на сърце! -
абсурди
във всички смисли
ц -
???
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
господар си на глупците - не и на света!