Нов ден. Едно усмихнато дете,
очаква сякаш чудо да се случи.
Венец от маргаритките плете,
за да закичи старото ми куче.
Катери се по дюлята със смях,
отскача, като камъче от прашка.
И котката ми с артистичен страх,
спасява с бягство своята опашка.
Разплаканите момини сълзи,
денят с белите палаво разсмива.
И по ръба на покрива пълзи,
и в джобчето си облаците скрива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация