Казвам: "Здравей!"... не само на петъци,
поздравявам и зимните дни.
Дишам щастие... животът е пламъци...
в сърцето се ражда и пръска искри.
Не се побирам в нечии стандарти,
не участвам в куп правила.
Не живея с "защото е трябвало",
а с "защото е редно така"!
Не споря със чужди вселени,
не противодействам на нечий юмрук.
Приемам житейски проблеми...
трамплин са ми... скачам... без смут.
А какво ли желая?!... не нищо...
всеки петък е ден като ден.
Моята зимата лъха на чисто...
с вярата, срастнала с мен.
Не очаквам, не чакам, не тръпна...
обортомерът все е на макс.
Дори някъде там да се спъна...
все ще се смея... щастлива... на глас!
09.04.2022г.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи »