С тези скъсани обувки за жалост,
странна буболечка съм в гнездо,
на пърхащи пчелички в радост.
Черната овца в милионно стадо.
Любовта за мен е чак на луната,
изстрелвам се, но ракетата пада.
Хубав е живота на земята
нищо, че не вкусвам сладост.
Без пари няма хубаво вино,
няма свежи усмивки на приятели.
Потъвам в бездната дълбоко
и хвърлят шепи пръст предатели.
Ще възкръсна, розата когато цъфне,
под дъждът черупката ми ще се пукне.
Под светлината в сянка ще запее пролетта
със звук небрежен, по нотите на любовта.
Желая вятър от нежни милувки,
но ще се задоволя с нежна усмивка.
За жалост нямам здрави обувки,
ще ми дадеш ли поне една целувка?
Вървя по пътя с окървавени крака,
имам само въздух и тежка въздишка.
Бях нещастен, че нямах обувки,
докато не срещнах човек без крака.
© Вергил Вергилов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »