Щастливо  детство

Аз помня и още обичам

нивята с пшеница и ръж,

босонога и днес да потичам

да ме окъпе пак топлият дъжд.

Росна китка в ръцете да свия

от ален мак и ведър синчец,

детството мое сред тях да открия

то има на главата цветен венец

Стръкче момина сълза да откъсна

красавица сред тревите е тя

прашеца и по полето да разпръсна

с детството си за миг да полетя.

Отново да подгоня пеперудите,

пак да  потичам   с боси крака,

било съм ,тогава едно от другите

за времето   от щастливите деца.

Днес тъй мило спомен ме връща

назад, сякаш изминал е век

като малко дете мене прегръща

и нашепва ми бъди  добър човек.