Ще бъде дъждовно в очите ми днес и порои над мен ще валят...
Не си виновен нали, така ти е лесно, характерът ти е просто такъв.
Ще бъде дъждовно, не ми се сърди, че мрак съм събрала в гърдите си,
вали само щом нетърпимо боли... Нетърпимото пуснах във дните си.
Нетърпимо ми стана, когато реши да си тръгнеш, от страх, недостойно.
Вали цяла вечност, сто пъти греших... И прости ми! Ще бъде дъждовно!
То такова е само когато тъжа, само щом за минути си спомня
как премина през мен, като стон през дъжда, без и звук от вина да отроня...
Без да мога за миг да простена да спреш, щом разбирах, че няма посока
и опитах да бъда твой любовен копнеж, да ти бъда и радост, и болка...
Всичко можех със теб... не успях и една вена твоя в плътта ти да стана,
не успях една капка да ти бъда в кръвта, един удар на сърцето – стомана. ...