15.04.2020 г., 23:47 ч.

Ще бъде късно... 

  Поезия » Любовна, Философска
5.0 (8)
609 1 3
Понякога съм остър трън в петите.
И камъче в любимите обувки.
Характера ли? Не, не питай!
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър.
Ще се наложи цял да ме завръщаш,
понеже някога парчета няма,
от туй сърце, (по смелост - мъжко.)
Опитомявам буйните пожари.
До тлеещ пламък на свещица.
А тебе денонощно ще те паля,
(ще гаснеш с влага дето ще изтича.) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
  • Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
  • Видял божествената красота, аз няма да умра неверник. Знам - хор на ангели е любовта, изтрил докрай ...
  • Облъчваш ме, когато си наблизо. Необяснимо нещо става с мен и сякаш в древна катедрала влизам - набо...

Още произведения »