Ще бъде късно...

15.04.2020 г., 23:47 ч.

Поезия » Любовна, Философска

5.0 / 8

574 1 3

Понякога съм остър трън в петите.
И камъче в любимите обувки.
Характера ли? Не, не питай!
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър.
Ще се наложи цял да ме завръщаш,
понеже някога парчета няма,
от туй сърце, (по смелост - мъжко.)
Опитомявам буйните пожари.
До тлеещ пламък на свещица.
А тебе денонощно ще те паля,
(ще гаснеш с влага дето ще изтича.) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Касиопея
Полет (на Й)

Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
Вечна

Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...
Пазачът

Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна (натежалият грозд е роден върху крехко бесило). Напращели...

Още произведения »