Ще бъдеш поезия...
Как си?
Малко добре.
Малко не.
Има дни тъжни.
Има дни самотни.
Имах теб.
Вече те нямам.
Кръговрат...
Имаше усмивки.
Имаше и сълзи.
Имаше приятелство.
Имаше обич.
Имахме луната... Цялата
Имахме очите си.
Сега ги няма.
Сега всеки гледа встрани.
Преглъща избора си
и живее с него,
както може.
Един със сълзи,
друг с обич нова.
Един го боли,
друг се усмихва.
За един наказание,
За друг подарък.
И това ще мине.
Ще минат сълзите.
Ще минат усмивките.
Ще мине времето.
Ще минеш и ти...
Ще бъдеш поезия...
И ще си останеш такава.