Ще дойде дъждът.
Ще измие
въздишките.
Странни,
новородни лъчи
ще проблясват
в откритите рани...
И ще търсят кръвта -
от самото
бездънно
начало...
Там, където
си сам
и където
всичко е спряло...
И ще тръгна
оттам -
от на първата капка
следата...
И ще зная защо
се отваря
и хлопва
вратата...
И тогаз ще приема
своята тленност
без злоба...
Ще съм истинска
винаги.
Вечна да бъда -
не мога...!!!
© Мариана Папазикова Всички права запазени