10.12.2009 г., 9:44 ч.

Ще ида да се помоля... 

  Поезия » Друга
571 0 8

Ще ида да се помоля...

/ по А. Люм /

По скулата се търкулна... Срам ли бе или Вяра...
Над тъжна земя, облаци са заръсили...
Светло е утрото, но някак си недогаря.
Всичко друго е вече, даже улиците - прекръстени...

Голотата на безпътни души сплиташе прежда.
Грешна светлина пораздаде, като принцеса.
До въглените, в камината, догаряше и Надеждата,
позагубила паметта си... Беше затрила адреса...

Тебе ще те намирам само по скъсани струни...
По безвремието на Любовта и по срязани вени...
Щастие нявга нарекоха на съдбата ни руните...
и бяха близко звездите... и морето ни - до колене...

Зарече ме нощна звезда и награчи ми враната,
че моите пътища нови поръчала е Умората...
Тъжен ще събера от мене каквото остана
и със свещица в полето... Ще ида да се помоля...


© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??