Самотна съм, безсилна, объркана, несрета,
към себе си не смея открито да погледна.
Защото ми се струва, съвсем не съм готова
да тръгна по пътечка жадувана и нова.
А толкова го искам! По този път е тъжно!
По навик там вървя, но чувствам се ненужна!
По старото шосе годините си губих,
по него и летях, и падах, и се влюбих...
Но тези светли чувства усещах ги преди.
Сега по навик просто напред със теб вървим.
Животът ми, обаче, единствен е за мен,
дано добия смелост и сила някой ден ...