ЩЕ ИЗЛЯЗА САМО ЗА МИНУТА
Зимата си тръгна – адски люта,
две в едно – торнадо и тайфун,
ще изляза само за минута –
да си купя вестник и тютюн,
няма да се бавя твърде дълго –
може би – до някой следващ век,
все едно търкулнато съм кръгло
споменче за дупка на геврек,
просто никой! – писъче на птица,
струйка дим през кривия комин,
пух от шалчето на древна жрица
с потекло в династията Мин,
като се подпра за миг на РЕП-а,
ще утихне вятърът свиреп,
с краднати кокичета на шепа
ще се върна някой ден при теб,
и – нали съм много смешно старче,
ходещ поетичен барелеф! –
циганка ми шитна минзухарче,
евтино ги даде! – три за лев,
сякаш пролетта реди ти в скута
своя тъй загадъчен фъй-шун...
Бях излязъл само за минута –
да си купя вестник и тютюн.
© Валери Станков Всички права запазени