Аз не мога да бъда "голяма".
Не поемам по
"прави"
пътеки.
Все ходя по тръни и камъни,
все ме срещат двулични "аскети".
Аз не мога да дишам. И давам.
Но ако, е за толкова кратко.
Не обичам, но с всяка раздяла
от крилата
изпада
по малко.
Аз не искам да бъда "голяма",
но намразих
във мене
детето.
Ще ме пъхнеш ли?
В своята рана.
Така...
ще запазя
сърцето си.
© Цвет Всички права запазени