Ще търсиш ли усмивката ми върху нейните
устни, смеха ми в нейния смях?
Ще ти се виждат ли очите ù
пусти, без моите искри в тях?
Ще търсиш ли моите думи в нейния
глас, изпълнени с любовта ми поетична?
Ще ме виждаш ли в нея пак и пак,
и пак, или ще преглътнеш болката трагична?
Ще заравяш пръсти в косите ù
и ще вдишваш моя аромат.
Ще целуваш нежно ти очите ù,
а мислите ти ще превземам аз.
Ще спускаш ръце по нейното тяло,
а ще желаеш моите извивки всъщност.
И се питам аз - ще ме забравиш ли изцяло,
или ще викаш вечер в съня си моята изящност?
© Зорница Арие Всички права запазени